sábado, 16 de outubro de 2010

Dilma Rousseff, um ex-comandante guerrilheiro, agora ministro brasileiro de origem búlgara: levou o roubo de 2,5 milhões de dólares



Dilma Rousseff nasceu em 14 dezembro de 1947, na cidade de Beo Horizonte. Seu pai - Pedro Rusev - é de origem búlgara. Depois da escola Dilma Rousseff mudou-se para o Rio de Janeiro, e assim - em São Paulo. Lá, ela levou o grupo guerrilheiro de esquerda "Palmares". Mentira 3 anos de prisão. Lançado no estado selvagem, as extremidades Rousseff economia. Ela foi secretário da Fazenda, na cidade de Porto Alegre-Ministro e Ministro das Minas e Energia do Estado Riu Grande du Sul. Em 1 de janeiro de 2003 chefiou o Ministério de Minas e Energia do Brasil.
Após uma série de chamadas Trud Rousseff chama de editorial e entrevista. A conversa foi em Português.
- Sra. Dilma Rousseff, você poderia nos dizer sobre o seu pai?
- Ele disse Petar Stefanov Roussev. Eu sei que em 20 anos do século XX, foi associada com o partido comunista na Bulgária. Ele viveu em Sófia. Em 1929, ele deixou a Bulgária por razões políticas e foi para a França. Aí o meu pai tinha vivido quase 15 anos. No final da II Guerra Mundial, em 1944, é dirigido para a Argentina e, em seguida - para o Brasil. Primeiro, ele trabalhou para o Manesman empresa alemã. Ele se casou com minha mãe é Dilmano Silva Coimbra. Hoje ela tem 81 anos, eu uso o nome dela. Eu tenho um irmão Igor, nascido em 01 de janeiro de 1947 Minha irmã mais nova de Joana, nascido em 1951, morreu muito jovem - apenas 26 anos.
Mas eu tenho um meio irmão e da Bulgária, com quem nunca vimos. Foi a primeira esposa do meu pai. Diz-se Luben Kamen e vive em Sofia.
- O que você lembra sobre seu pai?
- Ele era uma pessoa de personalidade forte, muito educado. Ele leu muitos livros. Quase tudo o que ensinou na minha infância, eu devo a ele. Eu tinha apenas 15 anos quando meu pai morreu. Ele era um simpatizante da esquerda - comunistas, sociais-democratas e outros partidos com uma orientação semelhante. Até onde eu sei, antes de adquirir uma criança, ajudou a esquerda. Mas então ele tem se dedicado aos negócios e à família.
Dad se tornou um empreiteiro. Graças a Deus que não viveu a chegada dos militares ao poder em 1964 foram dois anos antes de um ataque cardíaco.
Mas eu vou te dizer uma coisa muito curiosa. Meu pai estava perto de poeta Elizabeth Bagryana. Ela nos visitou em 1960, quando foi o Congresso do PEN Club Internacional, no Rio de Janeiro. Então Bagryana viveu um mês em nossa casa, em Belluno Horizonte.
- Será que você aprende ao longo do pai búlgaro?
- É claro que um pouco, mas depois que ele morreu, eu não tive a oportunidade de falar. Dois meses atrás eu estava em Bonn, na Alemanha, a conferência internacional "Renováveis 2004". E lá eu me encontrei com meu colega búlgaro Milko Kovachev. Sentamos lado a lado, então estamos dispostos a Bulgária alfabética é assim no Brasil. E, claro, algumas palavras que trocou com os membros de sua delegação.
- Já estive aqui antes, na Bulgária?
- Não, mas eu acho que vai visitar no próximo ano. E eu espero que depois de finalmente ver o meu irmão.
- Conte-me sobre o seu passado partidário.
- Como você sabe, em 1964 no Brasil foi realizado golpe militar. Chegou ao poder uma ditadura cruel. Então, eu morava em São Paulo. Os jovens entraram em massa de grupos de esquerda. Fundei e coberto "Palmares". Isso é chamado de a organização do negro no Brasil, criado em escravidão do século XVII anti-. Enquanto a maioria de nós eram brancos, estamos plenamente de compartilhar essas idéias com os nossos irmãos negros - liberdade, igualdade e justiça.
- Seu nome está associado com o roubo de 2,5 milhões de dólares da residência do governador do estado de São Paulo. Como em fazer esta ação?

- Primeiro, quero esclarecer que eu, pessoalmente, não estou envolvido na campanha, embora ele levou o. Então eu não posso dizer exatamente como foram otmaknati dinheiro. Mas o assalto foi feito por um grupo liderado por mim, então eu uso a plena responsabilidade política. Isso aconteceu em 1969, o governador Adhemar Barros, em dezembro foi um protegido da junta. Foi uma das pessoas mais corrupto no Brasil. Este dinheiro foi roubado do povo.
Dezembro Barros tinha uma amante chamada Anna Kaprilyone. Uma das minhas pessoas, no entanto, era seu sobrinho. Então aprendemos onde o governador detém o dinheiro.
- O que você fez com os milhões?
- Com parte do dinheiro, talvez um terço suportado os brasileiros que a junta obrigados a emigrar no exterior. Desculpe, o montante restante para o regime de recuperá-la após a captura a maioria de nós depois de um ano.
- Como você tomou eo que aconteceu depois?
- Pegou-me de uma das muitas rusgas policiais. Primeiro eu dirigia em um quartel. Torturaram-me severamente. A maioria gostava de colocar em curso. E hoje eu tenho essas cicatrizes de tortura. Tribunal Militar condenou-me a três anos de prisão. Eu fui em 1973 e agora outras pessoas envolvidas em organizações ilegais.
Comecei a seguir. Transferido em Porto Alegre, a capital da Grande du Sul Ryu. Eu me casei, deu à luz a minha filha Paula. Agora estou divorciada.
No entanto, o regime gradualmente democratizado. Cerca de ex-guerrilheiros entraram na esquerda brasileira Movimento Democrático. Os militares finalmente partiu, em 1985, eu sou um membro do partido dos trabalhadores. Ele é o presidente Lula Inasiu.
- Como administrar o Ministério de Minas e Energia no quinto país em território e população do mundo?
- Em primeiro lugar, para realizar o "Luz para Todos". O Brasil tem uma população de 180 milhões de euros. Destes 12 milhões ou mais de uma sobre a Hungria, e ainda vivem sem eletricidade. Isso é terrível. Muitas destas pessoas vivem em áreas pobres do Nordeste. É importante construir linhas de transmissão e que podem viver normalmente. O Brasil é um dos poucos países no mundo onde o uso de combustível renovável. Muitos dos automóveis em nosso país não é carregado com gasolina, mas com álcool etílico derivado do processamento da cana de açúcar. Então, hem proteger o meio ambiente, tanto poupar energia.

-------------------------------------------------- ------
Irmão Eng Roussev Luben:

Secretamente, ficando
Dinheiro do Brasil


Luben Roussev não vi nem seu pai nem dos filhos do seu segundo casamento. Foto Maria Ninova


Eu nunca vi o meu pai ", disse o filho do primeiro casamento de Pedro Roussev.
O passaporte tem dois nomes - Luben Kamen. Irmão Dilmano Rousseff foi visitado em sua casa em repórter Sofia Trud.
Luben, que é engenheiro e projetou as barragens na Bulgária, nasceu em abril de 1930, seu pai saiu de casa, enquanto sua primeira esposa Evdokia Yankova estava grávida.
Nascido em Gabrovo Peter Rusev - um parente distante do escritor Ran Basílio, era um comerciante de tecidos. Segundo seu filho, ele deixou a Bulgária não é por razões políticas, mas por causa da falência.
Fui para a França e prometeu ligar para sua esposa quando os pés. Mas ele nunca ligou. Evdokia morreu em 1959, 48 anos. Luben recebeu a primeira carta de seu pai em 1948
"Mande-me pacotes regulares. Mas lá dentro era o dinheiro. Notas entre dois foram colados uns aos outros cartões postais. Quando 50, quando US $ 100. Uma vez eu cheguei até 500. Com o dinheiro comprei um Volkswagen", lembra Luben Roussev.
"Eu mandei minhas cartas para pessoas que viajam para o Brasil. Orei constantemente o meu pai me deixar baixar, mas nunca obteve uma resposta. Para mim a morte dele, ele escreveu sua segunda esposa Dilmano.
Por Elizabeth Bagryana soube que seu pai prosperou no Brasil. Após a sua morte Luben arquivado diversas aplicações para o Ministério das Relações Exteriores em Sófia a conceder-lhe dinheiro para ir ao Brasil para resolver as questões com a sua parte da herança.
"Há muito tempo não tinha resposta. E, de repente, o departamento consular das Relações Exteriores recebeu uma proposta em 1500 contra o dólar a cair em favor de Coimbra Dilmano Silva de minha parte do legado que ele nunca entendeu o que está em primeiro trecho, mas, em seguida, Candice, porque você Percebi -. ou qualquer dinheiro ou qualquer coisa o valor que eu foi traduzido da Embaixada do Brasil em Sofia, disse Luben. Ele não escreve mais para o Brasil. Renovada a correspondência somente ao final de 1988, mas até agora ele nunca escreveu com seu irmão e irmã.
Luben muito gosto de ir ao Carnaval do Rio de Janeiro em 1991, um ano após sua aposentadoria. Mas 5-6 cartas que não recebeu nenhuma resposta e no link novamente quebrar.

-------------------------------------------------- ------


Bagryana escreveu versos de Pedro


Elizabeth Bagryana poeta (1893-1991) dedicou o poema "Um punhado de neve em Pedro Rousseff, disse o escritor Trud Yordan Vassilev. Ele e sua esposa Blaga Dimitrova (falecido em 2003) são autores da biografia "A juventude de Bagryana, publicado em dois volumes em 1975
"Um punhado de neve" é escrito depois do "eterno e Santo soube da morte de Pedro Rousseff. O poema é "ciclo brasileiro" incluída na coletânea do poeta do período 1958-1963, o
"Bagryana me disse que este conhecimento. Tanto quanto sei, os dois se encontraram pela primeira vez em Paris, durante os 30 anos do século XX. E da sua amizade durou até a morte de Pedro. É muito triste para o seu bom amigo. No entanto, não escrever em nosso livro. Pretendeu-se para o terceiro volume, mas o governo parou. Nós tínhamos em nós, com bons registos, mas agora não consigo encontrá-los ", disse Yordan Vassilev.
"Para que a amizade entre Bagryana Rousseff e saber de Dilmano Silva Coimbra - a viúva de Pedro", disse Rumen Stoyanov - escritor, tradutor, professor universitário e diplomata de longa data no Brasil.
Em 1972, foi adido cultural no país sul-americano. Então Stoyanov exposição de fotografias organizada búlgara na cidade de Belluno Horizonte.
"De repente, uma mulher falou para mim e segredou-me que a viúva do búlgaro. Ele me convidou para ficar em casa. E ele me falou em detalhes sobre o conhecimento.
Ela disse entre outras coisas, que sua filha tem prblemi com a polícia. A mulher não se atreveu a dizer mais, mas ela nasalziha olhos ", diz Stoyanov.
Ele disse Marina Silva Coimbra, aparentemente, ficou com medo de razprikazva o diplomata país comunista quando a regra de ditadura no Brasil. Não é de admirar que tenha problemas com as autoridades.
"Em 2003, quando Dilmano Rousseff tornou-se um ministro, foi cônsul no Brasil. Eu sabia que tem uma filha, mas só depois soube que deitado na cadeia", diz Stoyanov.
Da família de Pedro Rousseff ele ainda guarda fotos da visita Bagryana para a sua casa há 44 anos

-------------------------------------------------- ------
Dilma Rousseff







Belluno Horizonte, 1960 Elizabeth Bagryana a casa de Pedro Rousseff.



Poeta (à esquerda) com a mãe Dilmano Rousseff em Belluno Horizonte. No meio está o futuro ministro. Pessoal arquivar fotos de Rumen Stoyanov



________________________________________________________________
TEXTO ORIGINAL

В. "Труд", 1 септември 2004 г.

--------------------------------------------------------------------------------

Дилма РУСЕФ, бивш партизански командир, сега бразилски министър от български произход: Ръководих обир на 2,5 млн. долара


Момчил ИНДЖОВ







Дилма Русеф


Дилма Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. Баща й - Петър Русев - е от български произход. След училище Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Паулу. Там тя ръководи лявата партизанска групировка "Палмарес". Лежи 3 г. в затвора. Излязла на свобода, Русеф завършва икономика. Била е секретар на финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Риу Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия.
След серия обаждания на "Труд" Русеф позвъни в редакцията и даде интервю. Разговорът бе на португалски език.

- Г-жо Русеф, бихте ли разказали за баща си?
- Той се казваше Петър Стефанов Русев. Знам, че през 20-те години на ХХ век е бил свързан с комунистическата партия в България. Живял е в София. През 1929 г. е напуснал България по политически причини и е отишъл във Франция. Там баща ми е живял близо 15 години. В края на Втората световна война, през 1944 г., се е отправил към Аржентина, а след това - към Бразилия. Първо е работил за германската компания "Манесман". Оженил се е за майка ми Дилма Коимбра Силва. Днес тя е на 81 г. Аз нося нейното име. Имам брат Игор, роден на 1 януари 1947 г. Най-малката ми сестра Жана, родена през 1951 г., почина твърде млада - само на 26 години.
Но имам и полубрат в България, с когото никога не сме се виждали. Той е от първата съпруга на баща ми. Казва се Любен Камен и живее в София.
- Какво си спомняте за баща си?
- Той беше личност със силен характер, много образован. Четеше много книги. Почти всичко, научено в детството ми, го дължа на него. Бях само на 15 години, когато татко почина. Той беше симпатизант на левицата - комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация. Доколкото знам, преди да се сдобие с деца, той е помагал на левите. Но след това се е отдал на бизнеса и семейството.
Татко стана строителен предприемач. Слава Богу, че не доживя идването на военните на власт през 1964 г. Отиде си две години по-рано от инфаркт.
Но ще ви кажа и нещо много любопитно. Баща ми беше близък с поетесата Елисавета Багряна. Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте.
- Научихте ли български покрай баща си?
- Разбирах малко, но след като почина, не съм имала възможност да говоря. Преди два месеца бях в Бон, Германия, на международната конференция "Възобновяеми енергийни източници 2004". И там се запознах с българския ми колега Милко Ковачев. Седяхме един до друг, така бяхме подредени, тъй като по азбучен ред България е веднага след Бразилия. И разбирах някои думи, които той разменяше с членовете на своята делегация.
- Идвали ли сте досега в България?
- Не, но мисля, че ще я посетя догодина. И се надявам тогава най-после да видя брат ми.
- Разкажете за партизанското ви минало.
- Както знаете, през 1964 г. в Бразилия бе извършен военен преврат. На власт дойде жестока диктатура. Тогава живеех в Сао Паулу. Младежите масово влизаха в леви групировки. Аз основах и оглавих "Палмарес". Така се е наричала организацията на негрите в Бразилия, създадена през XVII век за борба срещу робството. Макар повечето от нас да бяха бели, ние напълно споделяхме тези идеи на нашите чернокожи братя - свобода, равенство и справедливост.
- Името ви се свързва с обира на 2,5 милиона долара от резиденцията на губернатора на щата Сао Паулу. Как извършихте тази акция?
- Първо искам да уточня, че аз лично не съм участвала в акцията, макар да я ръководих. Така че не мога да ви разкажа как точно бяха отмъкнати парите. Но обирът бе дело на ръководената от мене група, така че изцяло нося политическа отговорност. Това стана през 1969 г. Губернаторът Адемар де Барос бе протеже на хунтата. Той беше един от най-корумпираните хора в Бразилия. Тези пари бяха откраднати от народа.
Де Барос имаше любовница на име Ана Каприльоне. Един от моите хора обаче бе неин племенник. Така научихме къде губернаторът крие парите.
- Какво направихте с милионите?
- С част от парите, може би една трета, подпомогнахме бразилци, които хунтата принуди да емигрират в чужбина. Останалата сума за съжаление режимът си я върна, след като залови повечето от нас след година.
- Как ви хванаха и какво се случи по-нататък?
- Заловиха ме при една от многото полицейски хайки. Първо ме откараха в една казарма. Измъчваха ме жестоко. Най-много обичаха да пускат ток. И до днес имам белези от тези изтезания. Военен трибунал ме осъди на три години затвор. Излязох през 1973 г. Вече други хора се включиха в нелегалните организации.
Аз започнах да следвам. Преселих се в Порту Алегре, столицата на щата Риу Гранде ду Сул. Омъжих се, родих дъщеря ми Паула. Сега съм разведена.
Същевременно режимът постепенно се демократизира. Почти бивши партизани влязоха в лявото Бразилско демократично движение. Военните окончателно си отидоха през 1985 г. Сега съм член на Партията на трудещите се. От нея е и президентът Инасиу Лула.
- Как се ръководи министерството на мините и енергетиката в петата по територия и население държава в света?
- На първо място трябва да реализираме програмата "Ток за всеки". Бразилия има население от 180 милиона души. От тях 12 милиона, или повече от една цяла Унгария, и до днес живеят без ток. Това е ужасно. Много от тези хора живеят в бедния североизток. Важното е да се изградят далекопроводи и те да заживеят нормално. Бразилия е една от малкото страни в света, където се използва възобновяемо гориво. Много от колите у нас се зареждат не с бензин, а с етилов алкохол, получен от преработката на захарна тръстика. Така хем опазваме околната среда, хем пестим енергия.


--------------------------------------------------------
Братът инж. Любен Русев:

Тайно получавах
пари от Бразилия





Любен Русев не е виждал нито баща си, нито децата от втория му брак. Снимка Мария Нинова


Никога не съм виждал баща ми", сподели синът от първия брак на Петър Русев.
По паспорт той има две собствени имена - Любен Камен. Братът на Дилма Русеф бе посетен в дома си в София от репортер на "Труд".
Любен, който е инженер и е проектирал язовирни стени в цяла България, е роден през април 1930 г. Баща му напуснал родината, докато първата му жена Евдокия Янкова била бременна.
Роденият в Габрово Петър Русев - далечен роднина на писателя Ран Босилек, бил търговец на платове. Според сина му той напуснал България не по политически причини, а заради фалит.
Тръгнал към Франция и обещал да се обади на жена си, щом стъпи на крака. Но така и не се обадил. Евдокия починала през 1959 г., на 48-годишна възраст. Любен получил първото писмо от баща си през 1948 г.
"Пращаше ми редовно колети. Но вътре имаше и пари. Банкнотите бяха между две залепени една за друга пощенски картички. Кога 50, кога 100 долара. Веднъж дори получих 500. С парите си купих фолксваген", спомня си Любен Русев.
"Пращах моите писма по хора, пътуващи до Бразилия. Молих постоянно баща ми да ме изтегли, но така и не получих отговор. За смъртта му ми писа втората му съпруга Дилма."
От Елисавета Багряна той научил, че баща му се замогнал в Бразилия. След смъртта му Любен подавал няколко молби до външно министерство в София да му отпуснат пари да отиде до Бразилия, за да уреди въпросите със своята част от наследството.
"Дълго нямаше отговор. И изведнъж от консулския отдел на Външно получих предложение срещу 1500 долара да се откажа в полза на Дилма Коимбра Силва от моята част от наследството, която така и не разбрах каква е. Първо се опъвах, но после кандисах, защото си дадох сметка - или някакви пари, или нищо. Сумата ми бе преведена от бразилското посолство в София", казва Любен. Той престанал да пише до Бразилия. Подновил кореспонденцията чак в края на 1988 г. Но досега той никога не си е писал със своите брат и сестра.
Любен искал много да отиде на карнавала в Рио де Жанейро през 1991 г., година след пенсионирането си. Но на 5-6 писма той не е получил отговор и връзката отново прекъснала.

--------------------------------------------------------


Багряна написала стихове за Педру


Поетесата Елисавета Багряна (1893-1991) посветила стихотворението "Шепа сняг" на Педру Русеф, сподели пред "Труд" писателят Йордан Василев. Той и съпругата му Блага Димитрова (починала през 2003 г.) са автори на биографичната книга "Младостта на Багряна", издадена в два тома през 1975 г.
"Шепа сняг" е написано, след като "вечната и святата" научава за смъртта на Педру Русеф. Стихотворението е от "Бразилски цикъл", включен в събраните съчинения на поетесата от периода 1958-1963 г.
"Багряна ми е разказвала за това познанство. Доколкото знам, двамата са се срещнали за пръв път в Париж през 30-те години на ХХ век. И дружбата им е продължила чак до смъртта на Педру. Тя много е скърбяла за своя добър приятел. Това обаче не го пише в книгата ни. То беше предназначено за третия том, но властта го спря. Имахме го в записките ни с Блага, но сега не мога да ги открия", каза Йордан Василев.
"За дружбата между Багряна и Русеф знам от Дилма Силва Коимбра - вдовицата на Педру", разказа Румен Стоянов - писател, преводач, университетски преподавател и дългогодишен дипломат в Бразилия.
През 1972 г. той бил културен аташе в южноамериканската страна. Тогава Стоянов организирал българска фотоизложба в град Белу Оризонте.
"Внезапно ме заговори една жена и ми прошепна, че е вдовица на българин. Покани ме на гости в дома си. И ми разказа подробно за това познанство.
Тя сподели между другото, че дъщеря й има прблеми с полицията. Жената не посмя да каже повече, но очите й се насълзиха", каза Стоянов.
Според него г-жа Коимбра Силва явно се е страхувала да се разприказва пред дипломат от комунистическа страна в момента, когато в Бразилия властва диктатура. Нищо чудно след това и тя да си има проблеми с властите.
"През 2003 г., когато Дилма Русеф стана министър, бях консул в Бразилия. Веднага разбрах чия дъщеря е. Но чак тогава научих, че е лежала в затвора", каза Стоянов.
От семейството на Педру Русеф той и до днес пази снимки от гостуването на Багряна в неговия дом преди 44 г.

--------------------------------------------------------





Белу Оризонте, 1960 г. Елисавета Багряна пред дома на Педру Русеф.






Поетесата (вляво) заедно с майката на Дилма Русеф в Белу Оризонте. В средата е бъдещата министърка. Снимки Личен архив на Румен Стоянов

Um comentário:

Anônimo disse...

[url=http://louboutinshop.co.uk]christian louboutin shoes[/url] After spending about 1,000 years not inventing the internal combustion engine, nuclear weapons, or Unix, the country was 'discovered' in 1642 by a Dutch bloke called Abel Tasman. [url=http://dkgoose.com]Canada Goose jakke[/url] Wdhbkdcba [url=http://canadagoosesweden.com]Canada goose outlet [/url]
ksmtww 106369 [url=http://www.canadagoosestorontofactory.ca]canadian geese wiki[/url] 105277 [url=http://www.officialcanadagooseparkas.ca]canada goose jackets montreal[/url]